Гергьовден – Българските обичаи на празника на смелостта и плодородието

Гергьовден – Българските обичаи на празника на смелостта и плодородието

Гергьовден, отбелязван на 6 май, е един от най-почитаните народни и религиозни празници в България. Той съчетава християнския култ към Свети Георги Победоносец с дълбоки традиционни обичаи, свързани с пролетта, плодородието, здравето и новото начало. Празникът е и официален Ден на храбростта и Българската армия.

1.     Жертвено агне – централният ритуал

Най-познатият и широко разпространен обичай на Гергьовден е заколването и приготвянето на агне. Според вярванията, агнето е жертва, поднасяна на Свети Георги, за да дари здраве, плодородие и закрила на дома.

• Обикновено агнето се коли рано сутринта.
• Преди да бъде заклано, се прекадява с тамян, а главата му се украсява с венец от здравец и червени конци.
• Пече се цяло на пещ или в специално изкопана яма, покрито с листа и пръст – така нареченото "печене в земя".

2.     Зелен венец и къпане с роса

Гергьовден се свързва с разцъфването на природата и магическите свойства на утринната роса.

• Момичетата плитат венци от здравец, коприва, глог и други билки, които се закачат над вратите – за здраве и защита.
• Смята се, че къпането в роса или търкалянето в утринна трева на Гергьовден носи здраве през цялата година.
• В някои региони има и ритуално къпане на овчарите и добитъка, като се вярва, че това ще донесе изобилие на мляко.

3.     Изкарване на животните и първо доене

В миналото Гергьовден бележи и началото на новата земеделска и пастирска година.

• Овчарите за първи път извеждат стадата на паша.
• Извършва се ритуално първо доене, а с първото мляко се правят специални обредни ястия.
• Добитъкът се пуши с билки, за да бъде защитен от болести и зли сили.

4.     Обредни храни на трапезата

На празничната трапеза задължително присъстват:

• Печено агне – с дроб-сарма и зелени подправки;
• Прясна пита, често украсена с фигурки на животни;
• Млечни продукти – сирене и кисело мляко от първото мляко;
• Боядиcани яйца – оставени от Великден, за здраве.

5.     Песни, хора и народни веселия

В селата празникът често преминава в голямо хоро, на което се събират всички – млади и стари. Звучат народни песни, свирят гайди и тъпани, а в центъра на селото се извива кръшно хоро.

От 1880 г. насам Гергьовден е и официалният празник на Българската армия. Провеждат се тържествени военни паради, венци се поднасят на паметници на загинали войни, а честванията носят духа на смелост и родолюбие.
Гергьовден не е просто ден от календара. Той е празник на пробуждането, на силата и на връзката между човека и природата. Съчетава духовност, традиция и обич към земята – нещо, което го прави специален и жив до днес.